Посланието на патриарх Фотий до българския княз Борис-Михаил и неговият славянски превод

Статията разглежда славянския превод на Посланието на патриарх Фотий до българския княз Борис- Михаил, запазен само в руски преписи от началото на XVI до началото на XX в. Специално внимание се отделя на езика на славянския превод (правопис, морфосинтаксис, лексика и словообразуване), чрез който става възможно датирането на превода, тъй като липсват всякакви други (литературни, исторически, палеографски, кодикологични) сведения за това. Изследването на езика позволява пре- водът да се отнесе към книжовната продукция на XIV в. и по-точно към школата на Евтимий Търновски. Причината за появата на славянския превод на Фотиевия трактат трябва да се търси в основното послание на съчинението – запазване устоите на християнската вяра и въплъщаването й в държавното управление.

За някои топоси, свързани с женските роли, в текста на книга Царства

Статията се занимава със славянския превод на няколко топоса, свързани с разбирането на женските роли, в Първа и Втора книга Царства. За целите на сравнението основният ръкопис (Архивският хро- нограф) е съпоставен с още седем славянски ръкописа, извлечението от Книги Царства в Славянската версия на Хрониката на Георги Синкел, Острожката библия, както и с текста на Септуагинта и Вулгата. Въз основа на събрания богат речников и изворов материал, статията анализира и търси при- чината за необичайните преводачески решения на старобългарския книжовник.

Crisis y creación. Las ambivalentes relaciones germano-españolas en la producción cinematográfica de la primera mitad del siglo veinte

Las épocas de crisis político-social propician en especial medida la creación y el afianzamiento de determinados auto y heteroestereotipos. Esta afirmación resulta concluyente cuando se analiza cómo las distintas fases políticas de España a lo largo de la historia han condicionado de manera definitiva su imagen en el extranjero, en especial en Alemania. Las imágenes y estereotipos románticos creados a partir de la Guerra de la Independencia (1808-1814) sirvieron durante la primera mitad del siglo veinte de instrumento de manipulación propagandística que debía contribuir a ensalzar la ejemplaridad del aliado español. Este artificio político, que buscaba la simpatía ideológica con el sistema de valores nacionalsocialista, se valió de manera particular de las producciones cinematográficas hispano-alemanas para lograr su objetivo.