The Variety of Leibniz Algebras Defined by the Identity x(y(zt)) ≡ 0

2000 Mathematics Subject Classification: Primary: 17A32; Secondary: 16R10, 16P99, 17B01, 17B30, 20C30

Involution Matrix Algebras – Identities and Growth

2000 Mathematics Subject Classification: 16R50, 16R10.

Invariants of Unipotent Transformations Acting on Noetherian Relatively Free Algebras

2000 Mathematics Subject Classification: 16R10, 16R30.

Triangular Models and Asymptotics of Continuous Curves with Bounded and Unbounded Semigroup Generators

2000 Mathematics Subject Classification: Primary 47A48, Secondary 60G12.

On the Semigroup of all Increasing Full Transformations

Илинка А. Димитрова - Полугрупата Tn от всички пълни преобразувания върху едно n-елементно множество е изучавана в различни аспекти ог редица автори. Обект на разглеждане в настоящата работа е полугрупата Incn състояща се от всички нарастващи пълни преобразувания. Очевидно Incn е подполугрупа на Tn. Доказано е, че всеки елемент на полугрупата Incn от ранг r може да се представи като произведение на идемпотенти от същия ранг и всеки идемпотент от ранг по-малък или равен на r може да се представи като произведение на идемпотенти от ранг r. С помощта на тези твърдения е показано, че полугрупата Incn се поражда от множеството на всички идемпотенти от ранг n − 1 и тъждественото преобразувание. Освен това е доказано, че идемпотентите от ранг n − 1 са неразложими в полугрупата Incn. В резултат на това е получено, че рангът и идемпотичниат ранг на разглежданата полугрупа са равни. Като са използвани тези твърдения е направена пълна класификация на маскималните подполугрупи на полугрупата Incn.

Classification of the Maximal Subsemigroups of the Semigroup of all Partial Order-Preserving Transformations

Илинка А. Димитрова, Цветелина Н. Младенова - Моноида P Tn от всички частични преобразования върху едно n-елементно множество относно операцията композиция на преобразования е изучаван в различни аспекти от редица автори. Едно частично преобразование α се нарича запазващо наредбата, ако от x ≤ y следва, че xα ≤ yα за всяко x, y от дефиниционното множество на α. Обект на разглеждане в настоящата работа е моноида P On състоящ се от всички частични запазващи наредбата преобразования. Очевидно P On е под-моноид на P Tn. Направена е пълна класификация на максималните подполугрупи на моноида P On. Доказано е, че съществуват пет различни вида максимални подполугрупи на разглеждания моноид. Броят на всички максимални подполугрупи на POn е точно 2^n + 2n − 2.

On Local Uniform Topological Algebras

2000 Mathematics Subject Classification: Primary 46H05, 46H20; Secondary 46M20.

q-Leibniz Algebras

2000 Mathematics Subject Classification: Primary 17A32, Secondary 17D25.

Semi-Symmetric Algebras: General Constructions. Part II

2000 Mathematics Subject Classification: 15A69, 15A78.

Normal and Normally Outer Automorphisms of Free Metabelian Nilpotent Lie Algebras

2000 Mathematics Subject Classification: 17B01, 17B30, 17B40.

On the Character of Growth of a Non-Contracting Semigroup

2000 Mathematics Subject Classification: 47A45.

Free Bicommutative Algebras

2000 Mathematics Subject Classification: Primary 17A50, Secondary 16R10, 17A30, 17D25, 17C50.

Growth of some varieties of Leibniz-Poisson algebras

2010 Mathematics Subject Classification: 17A32, 17B63.

Tamed and Compatible Symplectic Forms on Four-Dimensional Almost Complex Lie Algebras

We are able to give a complete description of four-dimensional Lie algebras g which satisfy the tame-compatible question of Donaldson for all almost complex structures J on g are completely described. As a consequence, examples are given of (non-unimodular) four-dimensional Lie algebras with almost complex structures which are tamed but not compatible with symplectic forms.? Note that Donaldson asked his question for compact four-manifolds. In that context, the problem is still open, but it is believed that any tamed almost complex structure is in fact compatible with a symplectic form. In this presentation, I will define the basic objects involved and will give some insights on the proof. The key for the proof is translating the problem into a Linear Algebra setting. This is a joint work with Dr. Draghici.