13 resultados para singular Riemannian foliations
em Bulgarian Digital Mathematics Library at IMI-BAS
Resumo:
It is shown that the spheres S^(2n) (resp: S^k with k ≡ 1 mod 4) can be given neither an indefinite metric of any signature (resp: of signature (r, k − r) with 2 ≤ r ≤ k − 2) nor an almost paracomplex structure. Further for every given Riemannian metric on an almost para-Hermitian manifold with the associated 2-form φ one can construct an almost Hermitian structure (under certain conditions, two different almost Hermitian structures) whose associated 2-form(s) is φ.
Resumo:
The general ordinary quasi-differential expression M of n-th order with complex coefficients and its formal adjoint M + are considered over a regoin (a, b) on the real line, −∞ ≤ a < b ≤ ∞, on which the operator may have a finite number of singular points. By considering M over various subintervals on which singularities occur only at the ends, restrictions of the maximal operator generated by M in L2|w (a, b) which are regularly solvable with respect to the minimal operators T0 (M ) and T0 (M + ). In addition to direct sums of regularly solvable operators defined on the separate subintervals, there are other regularly solvable restrications of the maximal operator which involve linking the various intervals together in interface like style.
Resumo:
2000 Mathematics Subject Classification: Primary 42B20; Secondary 42B15, 42B25
Resumo:
2000 Mathematics Subject Classification: Primary 26A33; Secondary 47G20, 31B05
Resumo:
We consider a 3-dimensional Riemannian manifold V with a metric g and an a±nor structure q. The local coordinates of these tensors are circulant matrices. In V we define an almost conformal transformation. Using that definition we construct an infinite series of circulant metrics which are successively almost conformaly related. In this case we get some properties.
Resumo:
Ива Р. Докузова, Димитър Р. Разпопов - В настоящата статия е разгледан клас V оттримерни риманови многообразия M с метрика g и два афинорни тензора q и S. Дефинирана е и друга метрика ¯g в M. Локалните координати на всички тези тензори са циркулантни матрици. Намерени са: 1) зависимост между тензора на кривина R породен от g и тензора на кривина ¯R породен от ¯g; 2) тъждество за тензора на кривина R в случая, когато тензорът на кривина ¯R се анулира; 3) зависимост между секционната кривина на прозволна двумерна q-площадка {x, qx} и скаларната кривина на M.
Resumo:
Недю И. Попиванов, Тодор П. Попов, Рудолф Шерер - Разглеждат се четиримерни гранични задачи за нехомогенното вълново уравнение. Те са предложени от М. Протер като многомерни аналози на задачата на Дарбу в равнината. Известно е, че единственото обобщено решение може да има силна степенна особеност само в една гранична точка. Тази сингулярност е изолирана във върха на характеристичния конус и не се разпространява по конуса. Друг аспект на проблема е, че задачата не е фредхолмова, тъй като има безкрайномерно коядро. Предишни резултати сочат, че решението може да има най-много експоненциален ръст, но оставят открит въпроса дали наистина съществуват такива решения. Показваме, че отговора на този въпрос е положителен и строим обобщено решение на задачата на Протер с експоноциална особеност.
Resumo:
Недю Иванов Попиванов, Алексей Йорданов Николов - През 1952 г. М. Протър формулира нови гранични задачи за вълновото уравнение, които са тримерни аналози на задачите на Дарбу в равнината. Задачите са разгледани в тримерна област, ограничена от две характеристични конуса и равнина. Сега, след като са минали повече от 50 години, е добре известно, че за безброй гладки функции в дясната страна на уравнението тези задачи нямат класически решения, а обобщеното решение има силна степенна особеност във върха на характеристичния конус, която е изолирана и не се разпространява по конуса. Тук ние разглеждаме трета гранична задача за вълновото уравнение с младши членове и дясна страна във формата на тригонометричен полином. Дадена е по-нова от досега известната априорна оценка за максимално възможната особеност на решенията на тази задача. Оказва се, че при по-общото уравнение с младши членове възможната сингулярност е от същия ред като при чисто вълновото уравнение.
Resumo:
2010 Mathematics Subject Classification: 26D10.
Resumo:
2000 Mathematics Subject Classification: 45G15, 26A33, 32A55, 46E15.
Resumo:
2000 Mathematics Subject Classification: 45F15, 45G10, 46B38.
Resumo:
MSC 2010: 46F30, 46F10
Resumo:
2000 Mathematics Subject Classification: 53C42, 53C15.