Some Para-Hermitian Related Complex Structures and Non-existence of Semi-Riemannian Metric on Some Spheres

It is shown that the spheres S^(2n) (resp: S^k with k ≡ 1 mod 4) can be given neither an indefinite metric of any signature (resp: of signature (r, k − r) with 2 ≤ r ≤ k − 2) nor an almost paracomplex structure. Further for every given Riemannian metric on an almost para-Hermitian manifold with the associated 2-form φ one can construct an almost Hermitian structure (under certain conditions, two different almost Hermitian structures) whose associated 2-form(s) is φ.

The General Differential Operators Generated by a Quasi-Differential Expressions with their Interior Singular Points

The general ordinary quasi-differential expression M of n-th order with complex coefficients and its formal adjoint M + are considered over a regoin (a, b) on the real line, −∞ ≤ a < b ≤ ∞, on which the operator may have a finite number of singular points. By considering M over various subintervals on which singularities occur only at the ends, restrictions of the maximal operator generated by M in L2|w (a, b) which are regularly solvable with respect to the minimal operators T0 (M ) and T0 (M + ). In addition to direct sums of regularly solvable operators defined on the separate subintervals, there are other regularly solvable restrications of the maximal operator which involve linking the various intervals together in interface like style.

Rough Maximal Oscillatory Singular Integral Operators

2000 Mathematics Subject Classification: Primary 42B20; Secondary 42B15, 42B25

On a Singular Value Problem for the Fractional Laplacian on the Exterior of the Unit Ball

2000 Mathematics Subject Classification: Primary 26A33; Secondary 47G20, 31B05

Almost Conformal Transformation in a Class of Riemannian Manifolds

We consider a 3-dimensional Riemannian manifold V with a metric g and an a±nor structure q. The local coordinates of these tensors are circulant matrices. In V we define an almost conformal transformation. Using that definition we construct an infinite series of circulant metrics which are successively almost conformaly related. In this case we get some properties.

On Affine Connections in a Riemannian Manifold with a Circulant Metric and two Circulant Affinor Structures

Ива Р. Докузова, Димитър Р. Разпопов - В настоящата статия е разгледан клас V оттримерни риманови многообразия M с метрика g и два афинорни тензора q и S. Дефинирана е и друга метрика ¯g в M. Локалните координати на всички тези тензори са циркулантни матрици. Намерени са: 1) зависимост между тензора на кривина R породен от g и тензора на кривина ¯R породен от ¯g; 2) тъждество за тензора на кривина R в случая, когато тензорът на кривина ¯R се анулира; 3) зависимост между секционната кривина на прозволна двумерна q-площадка {x, qx} и скаларната кривина на M.

Singular Solutions with Exponential Growth for the (3+1)-D Wave Equation

Недю И. Попиванов, Тодор П. Попов, Рудолф Шерер - Разглеждат се четиримерни гранични задачи за нехомогенното вълново уравнение. Те са предложени от М. Протер като многомерни аналози на задачата на Дарбу в равнината. Известно е, че единственото обобщено решение може да има силна степенна особеност само в една гранична точка. Тази сингулярност е изолирана във върха на характеристичния конус и не се разпространява по конуса. Друг аспект на проблема е, че задачата не е фредхолмова, тъй като има безкрайномерно коядро. Предишни резултати сочат, че решението може да има най-много експоненциален ръст, но оставят открит въпроса дали наистина съществуват такива решения. Показваме, че отговора на този въпрос е положителен и строим обобщено решение на задачата на Протер с експоноциална особеност.

Singular Solutions of Protter’s Problem for a Class of 3-D Hyperbolic Equations

Недю Иванов Попиванов, Алексей Йорданов Николов - През 1952 г. М. Протър формулира нови гранични задачи за вълновото уравнение, които са тримерни аналози на задачите на Дарбу в равнината. Задачите са разгледани в тримерна област, ограничена от две характеристични конуса и равнина. Сега, след като са минали повече от 50 години, е добре известно, че за безброй гладки функции в дясната страна на уравнението тези задачи нямат класически решения, а обобщеното решение има силна степенна особеност във върха на характеристичния конус, която е изолирана и не се разпространява по конуса. Тук ние разглеждаме трета гранична задача за вълновото уравнение с младши членове и дясна страна във формата на тригонометричен полином. Дадена е по-нова от досега известната априорна оценка за максимално възможната особеност на решенията на тази задача. Оказва се, че при по-общото уравнение с младши членове възможната сингулярност е от същия ред като при чисто вълновото уравнение.

New Hardy-Type Inequalities with Singular Weights

2010 Mathematics Subject Classification: 26D10.

Solvability of an Infinite System of Singular Integral Equations

2000 Mathematics Subject Classification: 45G15, 26A33, 32A55, 46E15.

Existence of Solutions for a Class of Quasi-Linear Singular Integro-Differential Equations

2000 Mathematics Subject Classification: 45F15, 45G10, 46B38.

On Generalized Models and Singular Products of Distributions in Colombeau Algebra G(R)

MSC 2010: 46F30, 46F10

Geometry of Warped Product Semi-Invariant Submanifolds of a Locally Riemannian Product Manifold

2000 Mathematics Subject Classification: 53C42, 53C15.