Посланието на патриарх Фотий до българския княз Борис-Михаил и неговият славянски превод

Статията разглежда славянския превод на Посланието на патриарх Фотий до българския княз Борис- Михаил, запазен само в руски преписи от началото на XVI до началото на XX в. Специално внимание се отделя на езика на славянския превод (правопис, морфосинтаксис, лексика и словообразуване), чрез който става възможно датирането на превода, тъй като липсват всякакви други (литературни, исторически, палеографски, кодикологични) сведения за това. Изследването на езика позволява пре- водът да се отнесе към книжовната продукция на XIV в. и по-точно към школата на Евтимий Търновски. Причината за появата на славянския превод на Фотиевия трактат трябва да се търси в основното послание на съчинението – запазване устоите на християнската вяра и въплъщаването й в държавното управление.

Quintus Curtius before his sources: the episode of Alexander and the Scythians on the Tanais

Quintus Curtius found in his sources a speech where a Scythian censured Alexander, followed by the King’s reply. Curtius drastically abridged this second discourse in order to highlight the criticism of the Macedonian. The Scythian’s words have a striking rhetorical language and some allusions taken from Greek literature, in addition to possible indirect references to Caligula. Curtius declares that he follows his source word-for-word aiming to justify these inconsistencies, but also trying to hide the manipulations he has done to achieve his own narrative purposes.