History of the ancient noble family of Marmyun; their singular office of King's champion, by the tenure of the baronial manor of Scrivelsby, in the county of Lincoln: also other dignitorial tenues, and the services of London, Oxford, etc. on the coronation day.

Contains also geneal. tables of the Dymoke, Welles, and Kyme families.

Die Behandlung des Langdiphthongs āu im Nom. Acc. Voc. Dualis einerseits und im Locativ. Singular. andrerseits im Rigveda.

Thesis (doctoral)--Albertus-Universitat zu Konigsberg i. Pr.

The first person singular /

Inscribed for Earle Walbridge by the author.

Solvability of singular second order m-point boundary value problems of Dirichlet type

Let f : [0, 1] x R2 -> R be a function satisfying the Caxatheodory conditions and t(1 - t)e(t) epsilon L-1 (0, 1). Let a(i) epsilon R and xi(i) (0, 1) for i = 1,..., m - 2 where 0 < xi(1) < xi(2) < (...) < xi(m-2) < 1 - In this paper we study the existence of C[0, 1] solutions for the m-point boundary value problem [GRAPHICS] The proof of our main result is based on the Leray-Schauder continuation theorem.

The General Differential Operators Generated by a Quasi-Differential Expressions with their Interior Singular Points

The general ordinary quasi-differential expression M of n-th order with complex coefficients and its formal adjoint M + are considered over a regoin (a, b) on the real line, −∞ ≤ a < b ≤ ∞, on which the operator may have a finite number of singular points. By considering M over various subintervals on which singularities occur only at the ends, restrictions of the maximal operator generated by M in L2|w (a, b) which are regularly solvable with respect to the minimal operators T0 (M ) and T0 (M + ). In addition to direct sums of regularly solvable operators defined on the separate subintervals, there are other regularly solvable restrications of the maximal operator which involve linking the various intervals together in interface like style.

Rough Maximal Oscillatory Singular Integral Operators

2000 Mathematics Subject Classification: Primary 42B20; Secondary 42B15, 42B25

On a Singular Value Problem for the Fractional Laplacian on the Exterior of the Unit Ball

2000 Mathematics Subject Classification: Primary 26A33; Secondary 47G20, 31B05

Singular Solutions with Exponential Growth for the (3+1)-D Wave Equation

Недю И. Попиванов, Тодор П. Попов, Рудолф Шерер - Разглеждат се четиримерни гранични задачи за нехомогенното вълново уравнение. Те са предложени от М. Протер като многомерни аналози на задачата на Дарбу в равнината. Известно е, че единственото обобщено решение може да има силна степенна особеност само в една гранична точка. Тази сингулярност е изолирана във върха на характеристичния конус и не се разпространява по конуса. Друг аспект на проблема е, че задачата не е фредхолмова, тъй като има безкрайномерно коядро. Предишни резултати сочат, че решението може да има най-много експоненциален ръст, но оставят открит въпроса дали наистина съществуват такива решения. Показваме, че отговора на този въпрос е положителен и строим обобщено решение на задачата на Протер с експоноциална особеност.

Singular Solutions of Protter’s Problem for a Class of 3-D Hyperbolic Equations

Недю Иванов Попиванов, Алексей Йорданов Николов - През 1952 г. М. Протър формулира нови гранични задачи за вълновото уравнение, които са тримерни аналози на задачите на Дарбу в равнината. Задачите са разгледани в тримерна област, ограничена от две характеристични конуса и равнина. Сега, след като са минали повече от 50 години, е добре известно, че за безброй гладки функции в дясната страна на уравнението тези задачи нямат класически решения, а обобщеното решение има силна степенна особеност във върха на характеристичния конус, която е изолирана и не се разпространява по конуса. Тук ние разглеждаме трета гранична задача за вълновото уравнение с младши членове и дясна страна във формата на тригонометричен полином. Дадена е по-нова от досега известната априорна оценка за максимално възможната особеност на решенията на тази задача. Оказва се, че при по-общото уравнение с младши членове възможната сингулярност е от същия ред като при чисто вълновото уравнение.

New Hardy-Type Inequalities with Singular Weights

2010 Mathematics Subject Classification: 26D10.

Solvability of an Infinite System of Singular Integral Equations

2000 Mathematics Subject Classification: 45G15, 26A33, 32A55, 46E15.

Existence of Solutions for a Class of Quasi-Linear Singular Integro-Differential Equations

2000 Mathematics Subject Classification: 45F15, 45G10, 46B38.

On Generalized Models and Singular Products of Distributions in Colombeau Algebra G(R)

MSC 2010: 46F30, 46F10

La evolución de un paratexto singular: las subscriptiones latinas

La historia de las subscriptiones latinas revela alteraciones tanto en su frecuencia como en el tipo de información que transmiten, y en consecuencia también en su función. En un primer momento proporcionan datos escuetos con una finalidad práctica: la identificación del contenido de un libro concreto. En la Antigüedad tardía su número aumenta y transmiten mayor volumen de información, pero sobre todo adquieren relevancia los individuos que las firman, convirtiéndose en un instrumento de autorrepresentación social. Sin embargo, en época posterior estas subscriptiones tardoantiguas se siguen copiando en nuevos manuscritos y pierden su relación inicial con un ejemplar concreto; se transforman en paratextos que contribuyen a dar prestigio, ya no a un libro singular, sino a un autor o una obra.