Approximate Model Checking of Real-Time Systems for Linear Duration Invariants

Real-time systems are usually modelled with timed automata and real-time requirements relating to the state durations of the system are often specifiable using Linear Duration Invariants, which is a decidable subclass of Duration Calculus formulas. Various algorithms have been developed to check timed automata or real-time automata for linear duration invariants, but each needs complicated preprocessing and exponential calculation. To the best of our knowledge, these algorithms have not been implemented. In this paper, we present an approximate model checking technique based on a genetic algorithm to check real-time automata for linear durration invariants in reasonable times. Genetic algorithm is a good optimization method when a problem needs massive computation and it works particularly well in our case because the fitness function which is derived from the linear duration invariant is linear. ACM Computing Classification System (1998): D.2.4, C.3.

Models of Alternating Renewal Process at Discrete Time

We study a class of models used with success in the modelling of climatological sequences. These models are based on the notion of renewal. At first, we examine the probabilistic aspects of these models to afterwards study the estimation of their parameters and their asymptotical properties, in particular the consistence and the normality. We will discuss for applications, two particular classes of alternating renewal processes at discrete time. The first class is defined by laws of sojourn time that are translated negative binomial laws and the second class, suggested by Green is deduced from alternating renewal process in continuous time with sojourn time laws which are exponential laws with parameters α^0 and α^1 respectively.

Optimal Control of Heterogeneous Systems

Цветомир Цачев - В настоящия доклад се прави преглед на някои резултати от областта на оптималното управление на непрекъснатите хетерогенни системи, публикувани в периодичната научна литература в последните години. Една динамична система се нарича хетерогенна, ако всеки от нейните елементи има собствена динамиката. Тук разглеждаме оптимално управление на системи, чиято хетерогенност се описва с едномерен или двумерен параметър – на всяка стойност на параметъра отговаря съответен елемент на системата. Хетерогенните динамични системи се използват за моделиране на процеси в икономиката, епидемиологията, биологията, опазване на обществената сигурност (ограничаване на използването на наркотици) и др. Тук разглеждаме модел на оптимално инвестиране в образование на макроикономическо ниво [11], на ограничаване на последствията от разпространението на СПИН [9], на пазар на права за въглеродни емисии [3, 4] и на оптимален макроикономически растеж при повишаване на нивото на върховите технологии [1]. Ключови думи: оптимално управление, непрекъснати хетерогенни динамични системи, приложения в икономиката и епидемиолегията

Time to Extinction in Branching Processes and its Application in Epidemiology

2010 Mathematics Subject Classification: Primary 60J80; Secondary 92D30.

Functional Transfer Theorems for Maxima of Stationary Processes

2000 Mathematics Subject Classification: 60G70, 60F12, 60G10.

External Characterization of I-Favorable Spaces

1991 AMS Math. Subj. Class.:Primary 54C10; Secondary 54F65